Райони на София

На територията на район Средец живеят 25,7 хил. души, което е 2,0% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се отличава със силно застаряващо население. Делът на населението на 65 и повече години е най-високият за столицата – 29,2% (19,6% средно за СО). Населението в трудоспособна възраст е близо 15,2 хил. души, или 59,0% (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-15 г.) е едва 11,8%, като само в район Студентски този дял е по-нисък.

Населението на район Средец има най-добрата образователна структура в Столична община. Над 15,6 хил. души имат висше образование, като това са 64,2% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Това е най-високият дял на висшистите спрямо всички райони на столицата. Други 25,4% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е едва 10,4%. Въпреки добрата образователна структура, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години в района е сравнително нисък (58,6%), което би могло да се обясни с високата възраст на населението.

Броят на работещите жители на район Средец е 12 799 души, а коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 56,4% (60,9% средно за СО). Коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 77,1%, което е по-високо от средното за столицата. Най-голям дял от заетите жители на район Средец работят в сферата на информационните и комуникационните технологии (16%), професионалните дейности (14%) и търговията (13%). В рамките на 5-7% са заетите в сферите на образованието, здравеопазването, преработващата промишленост, държавното управление, административните и спомагателните дейности, а 3-4% са заетите в сферите на финансовите и застрахователните дейности, туризма, културата и спорта, строителството и транспорта. Според Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в района са 188, а коефициентът на безработица е 1,4% (при средно 1,6% за СО).

Данните от преброяването показват, че 22% от всички жители на Средец, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Далеч под половината пътуващи използват градския транспорт – 15% се придвижват с метро, 12% пътуват с автобус, а 10% пътуват с трамвай/тролей. Над 32% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша (два пъти над средните стойности за столицата), а 3,5% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването близо 15% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

В район Средец броят на жилищните сгради е 1 874, а сградите на шест и повече етажа са 482 (26%). Районът се отличава с най-висок дял на старите сгради и най-нисък дял на новото строителство в столицата. Цели 84% от сградите в района са построени преди 1959 г., а едва 2% са построени в периода 2000-2021 г. Общият брой на жилищата в район Средец е 18 805, от които 6 336 (34%) са необитавани (при средно 30% за СО). Почти половината от жилищата (48%) се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия, а други 19% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Процентът на жилищата без енергоспестяваща дограма е сравнително нисък – 35% при средно 41% за СО. Делът на жилищата без външна изолация е висок – 64% при средно 56% за СО.

На територията на район Красно село живеят близо 80 хил. души, което е 6,3% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се характеризира със сравнително застаряващо население. Броят на хората в трудоспособна възраст е 51 хил. души, или 63,9% от жителите на района (65,8% средно за СО). Делът на децата е 13,9% (14,6% средно за СО) , а населението на 65 и повече години е 22,2% (19,6% средно за СО). Делът на населението на 65 и повече години в района е сред най-високите в столицата.

Красно село има добра образователна структура на населението. Близо 42,4 хил. души имат висше образование, като делът на населението на 7 и повече години с висше образование е висок – 56,7% (43,6% средно за СО). Делът на населението със средно образование в същата възрастова група е 31,5%, а делът на населението с основно или по-ниско образование е едва 11,8%. Въпреки високия дял на висшистите в района, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е под средните нива за столицата – 63,5% при средно 63,7% за СО.

Работещите жители на район Красно село са 41,8 хил. души, което е 6,3% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години е 60,8% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 76,9% (75% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Красно село работят в сферата на търговията (15%), информационните и комуникационните технологии (13%) и професионалните дейности (12%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на здравеопазването, държавното управление и преработващата промишленост, 4-5% са заетите в сферите на образованието, административните и спомагателните дейности, финансовите услуги и строителството, а под 4% са заети в транспорта и туризма. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Красно село са 635 души, като коефициентът на безработица в района е 1,5% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 26% от всички жители на Красно село, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 13% се придвижват с метро, 16% пътуват с автобус, а 17% пътуват с трамвай/тролей. Над 21% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 3,0% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 11% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

В район Красно село има 2 161 жилищни сгради, от които 1 121 (51%) са на шест и повече етажа. Това е най-високият дял на високите сгради сред всички райони в столицата. Близо 27% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а 31% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в Красно село е 50 015, като делът на необитаваните жилища е 28%. Половината (50%) от жилищата в района използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 26% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 37% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 57% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Възраждане живеят 36,7 хил. души, което е 2,9% от населението на Столична община (2021 г.). Възрастовата структура на населението е близка до средните стойности за София, като по-висок е делът на населението на 65 и повече години – 21,0% (19,6% средно за СО). Жителите в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 23,8 хил. души, което е 65,0% от населението на района (65,8% средно за СО). В район Възраждане живеят 5,1 хил. деца на възраст до 15 години (14,0%).

Образователната структура на населението на район Възраждане е добра. Малко над половината от населението на 7 и повече години има висше образование – 50,3% (43,6% средно за СО). Делът на населението в същата възрастова група със средно образование е 35,6%, а делът на хората с основно или по-ниско образование – 14,2%. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години достига 63,6% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Възраждане е 19 018 души, което е 2,9% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години в района е 60,3% (60,9% средно за СО), а този на населението на възраст 15-64 г. достига 75,2%. Най-голям дял от заетите жители на район Възраждане работят в сферата на търговията (16%), информационните и комуникационните технологии (13%) и професионалните дейности (10%). В рамките на 5-7% са заетите в сферите на преработващата промишленост, държавното управление, административните и спомагателните дейности, здравеопазването, финансовия сектор и образованието, а 4-5% са заетите в сферите на туризма, строителството и транспорта.

По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Възраждане са 322 души, като коефициентът на безработица в района е 1,6% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 24% от всички жители на Възраждане, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 21% се придвижват с метро, 11% пътуват с автобус, а 15% пътуват с трамвай/тролей. Над 23% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 2% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 11% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Жилищните сгради в район Възраждане са 2 391, а от тях 503 (21%) са на шест и повече етажа. Районът има втория най-висок дял на старите сгради в столицата, но се отчита и строителна активност в последните две десетилетия. Близо 64% от сградите в района са построени преди 1959 г., а 14% са построени в периода 2000-2021 г. Броят на жилищата в района е 24 857, като делът на необитаваните жилища е 31% (при средно 30% за СО). Около 29% от жилищата се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия, а други 35% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 36% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 55% са без външна изолация (56% средно за СО).

В район Оборище живеят близо 29 хил. души, което е 2,3% от населението на столицата. Районът се отличава със сравнително застаряващо население. Броят на хората в трудоспособна възраст е 18,2 хил. души, или 62,9% от жителите на района (65,8% средно за СО). Делът на децата е 13,2% (14,6% средно за СО), а населението на 65 и повече години е 23,9% (19,6% средно за СО). Делът на населението на 65 и повече години е вторият най-висок в столицата, като по-висок е единствено в район Средец.

Оборище има много добра образователна структура на населението. Над 16,4 хил. души имат висше образование, като делът на населението на 7 и повече години с висше образование е много най-висок – 60,6% (43,6% средно за СО). Делът на населението със средно образование в същата възрастова група е 28,3%, а делът на населението с основно или по-ниско образование е едва 11,1%. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е близък до средния за столицата – 63.4% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Оборище са 15 316, което е 2,3% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 61,0% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 78,3%, като това е една от най-високите стойности сред районите в София. Най-голям дял от заетите жители на район Оборище работят в сферата на информационните и комуникационните технологии (16%), търговията (14%) и професионалните дейности (14%). В рамките на 4-6% са заетите в сферите на образованието, преработващата промишленост, държавното управление, здравеопазването, административните дейности, финансовия сектор и туризма, а под 4% са заетите в сферите на транспорта, строителството, културата и спорта. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Оборище са 239 души, като коефициентът на безработица в района е 1,6% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 24% от всички жители на Оборище, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Далеч под половината пътуващи използват градския транспорт – 13% се придвижват с метро, 15% пътуват с автобус, а 12% пътуват с трамвай/тролей. Над 29% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша (близо два пъти над средните нива за столицата), а 2,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 13% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Жилищните сгради в район Оборище са 2020, а от тях 568 (28%) са на шест или повече етажа. Районът има третия най-висок дял на старите сгради в столицата. Близо 63% от сградите в района са построени преди 1959 г., а 12% са построени в периода 2000-2021 г. Броят на жилищата в Оборище е 20 758, като от тях 7 134 (34%) са необитавани (при средно 30% за СО). Общо 42% от жилищата се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия, а други 27% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е сравнително висок – 46% при средно 41% за СО. Висок е и процентът на жилищата без външна изолация – 66% при средно 56% за СО.

Населението на район Сердика е 43,3 хил. души, което е 3,4% от населението на Столична община. Възрастовата структура на населението в района е близка до средните стойности за столицата, като се наблюдава по-нисък дял на децата и по-висок на населението на 65 и повече години. Децата под 15-годишна възраст са близо 5,9 хил. (13,5%). Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 28,4 хил. души (65,7%), а делът на жителите на 65 и повече години достига 20,7%.

Населението на район Сердика има по-нисък дял на висшистите от средните нива за столицата. Делът на населението на 7 и повече години с висше образование е 38,2% (43,6% средно за СО). Населението със средно образование е 44,8%, а това с основно или по-ниско образование е 16,9%. Сердика е сред районите със сравнително нисък коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече години – 59,1% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Сердика са 21 136 души, което е 3,2% от всички заети в столицата (2021 г.). Коефициентът на заетост в района е сравнително нисък – заетостта на населението на 15 и повече години в района е 56,5% (60,9% средно за СО), а заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 70,3%. Най-голям дял от заетите жители на район Сердика работят в сферата на търговията (18%), преработващата промишленост (9%) и информационните и комуникационните технологии (9%). В рамките на 7-8% са заетите в сферите на държавното управление, професионалните дейности и транспорта, а 4-6% са заети в сферите на административните и спомагателните дейности, строителството, здравеопазването, образованието, туризма и финансовите услуги.
По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Сердика са 425 души, като коефициентът на безработица в района е 1,8% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че близо 30% от всички жители на Сердика, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 15% се придвижват с метро, 17% пътуват с автобус и други 17% пътуват с трамвай/тролей. Около 16% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,6% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 8% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Сердика е 4 964, като от тях едва 340 (7%) са на 6 или повече етажа. Общо 36% от жилищните сгради в района са построени до края на 1959 г., на фона на средно 18% за Столична община. Делът на новопостроените сгради в периода 2000-2021 г. е едва 10% (19% средно за СО). Общият брой на жилищата в район Сердика е 25 713, като от тях 8 416 (33%) са необитавани. Малко над една четвърт (26%) от жилищата се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия, а други 35% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Над 7% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Общо 47% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 62% са без външна изолация (56% средно за СО).

Населението на район Подуяне е 71,4 хил. души, което е 5,6% от населението на Столична община (2021 г.). Възрастовата структура на населението в района е сравнително добра, като броят на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 47,7 хил. души, което е 66,8% от населението на района (65,8% средно за СО). Подуяне е един от районите с най-голям номинален брой на хората в трудоспособна възраст. Децата (0-14 г.) в района са 14,3%, а населението на 65 и повече години е 18,9% (19,6% средно за СО).

Населението на район Подуяне има по-нисък дял на висшистите от средните нива за столицата. Общо 23,7 хил. души в района имат висше образование, като това са 35,6% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Сравнително висок е делът на населението на 7 и повече години със средно образование – 48,6% (40,5% средно за СО). Делът на лицата с основно и по-ниско образование е 15,8%, практически равен на средния за общината. Коефициентът на икономическа активност сред населението на 15 и повече години е 64,1%, което е над средното за столицата (63,7%).

Работещите жители на район Подуяне са 37 233 души, което е 5,6% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 60,8% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 74,4% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Подуяне работят в сферата на търговията (20%), преработващата промишленост (10%), транспорта (8%) и информационните и комуникационните технологии (8%). В рамките на 5-7% са заетите в сферите на професионалните дейности, държавното управление, административните и спомагателните дейности, строителството, образованието, туризма и здравеопазването. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Подуяне са 730 души, като коефициентът на безработица в района е 1,8% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 32% от всички жители на Подуяне, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 12% се придвижват с метро, 21% пътуват с автобус, а 16% пътуват с трамвай/тролей. Около 15% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,5% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 7% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Жилищните сгради в район Подуяне са 3 651, като от тях 421 (12%) са на шест и повече етажа. Общо 37% от жилищните сгради в района са построени до края на 1959 г., на фона на средно 18% за Столична община. Делът на новопостроените сгради в периода 2000-2021 г. е едва 10% (19% средно за СО). Общият брой на жилищата е 37 230, като от тях 7 517 (20%) са необитавани. Над 40% от жилищата се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия, а други 35% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Близо 5% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Общо 38% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 55% са без външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Слатина живеят 66,7 хил. души, което е 5,2% от населението на Столична община (2021 г.). Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) в район Слатина е 43,6 хил. души, или 65,4% (65,8% средно за СО). Слатина се характеризира със сравнително висок дял на децата под 15-годишна възраст – 16,6% при 14,6% средно за СО. Сравнително нисък е делът на жителите на 65 и повече години – 18,1% при 19,6% средно за СО.

Район Слатина се отличава както с висок дял на висшистите, така и с висок дял на хората с основно и по-ниско образование. Населението на 7 и повече с висше образование е 48,2% (43,6% средно за СО). Делът на хората със средно образование в същата възрастова група е 34,7% (40,5% средно за СО), а този на населението с основно и по-ниско образование е 17,1% (15,9% средно за СО). Сравнително висок е коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години – 65,8% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Слатина са 34,9 хил. души, което е 5,3% от всички заети в столицата (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 62,8% (60,9% средно за СО), а заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 76,1%. Най-голям дял от заетите жители на район Слатина работят в сферата на търговията (16%), информационните и комуникационните технологии (13%) и професионалните дейности (10%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на преработващата промишленост, държавното управление, административните и спомагателните дейности и транспорта, а 4-5% са заети в сферите на образованието, строителството, здравеопазването, финансовите услуги и туризма. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Слатина са 507 души, като коефициентът на безработица в района е 1,4% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 32% от всички жители на Слатина, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Под половината пътуващи използват градския транспорт – 6% се придвижват с метро, 26% пътуват с автобус, а 10% пътуват с трамвай/тролей. Близо 20% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 2,2% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 10% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Жилищните сгради в район Слатина са 3 771, от които 581 (15%) са на шест или повече етажа. Над 18% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а също 18% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в района е 38 893, като от тях 11 699 (30%) са необитавани. Над 36% от жилищата в района използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а 32% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Близо 4% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Общо 38% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 55% са без външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Изгрев живеят 31,2 хил. души, което е 2,4% от населението на Столична община (2021 г.). Районът има по-нисък дял на населението в трудоспособна възраст от средното за София, но се отчита по-висок дял на децата. Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) в район Изгрев е 19,9 хил. души, или 63,7% (65,8% средно за СО). Делът на децата под 15-годишна възраст е 15,6% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 20,7% (19,6% средно за СО).

Изгрев има много добра образователна структура на населението. Близо 17,4 хил. души имат висше образование, като делът на населението на 7 и повече години с висше образование е много висок – 60,3% (43,6% средно за СО). Делът на населението със средно образование в същата възрастова група е 27,8%, а делът на населението с основно или по-ниско образование е едва 11,9%. Добрата образователна структура допринася за това районът да има сравнително висок коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече години – 65,0% при средно 63,7% за СО.

Броят на работещите жители на район Изгрев е 16,5 хил. души, което е 2,5% от всички заети в Столична община (2021 г.) Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 62,7% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 78,7%. Най-голям дял от заетите жители на район Изгрев работят в сферата на информационните и комуникационните технологии (18%), търговията (15%) и професионалните дейности (12%). В рамките на 5-7% са заетите в сферите на преработваща промишленост, държавното управление, образованието, финансовите услуги, административните и спомагателните дейности и здравеопазването, а под 5% са заетите в транспорта, строителството и туризма. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Изгрев са 196 души, като коефициентът на безработица в района е 1,1% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 30% от всички жители на Изгрев, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Под половината пътуващи използват градския транспорт – 21% се придвижват с метро, 18% пътуват с автобус, а 5% пътуват с трамвай/тролей. Около 19% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 2,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 13% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Изгрев е районът с втория най-нисък брой жилищни сгради в Столична община – 813 сгради, като от тях 295 (36%) са на шест и повече етажа. Общо 24% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а едва 12% са построени преди 1959 г. В район Изгрев има 18 752 жилища, като от тях 4 828 (26%) са необитавани. Над половината от жилищата (54%) в район Изгрев използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 22% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 35% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 51% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Лозенец живеят 57,1 хил. души, което е 4,5% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се отличава със сравнително висок дял на децата и нисък дял на населението на 65 и повече години. Децата под 15-годишна възраст са 9,3 хил., или 16,3% от населението на района (14,6% средно за СО). Делът на населението на 65 и повече години е 18,1% (19,6% средно за СО). Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) в района Лозенец е 37,5 хил. души (65,5%), което е около средните нива за София.

Образователната структура на населението в район Лозенец е много добра. Близо 32 хил. души имат висше образование, като това са 60,9% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 26,3% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 12,8%. Добрата образователна структура допринася за това районът да има най-високия коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече години в рамките на общината – 67,7% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Лозенец са 31,2 хил. души, което е 4,7% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е най-високият в рамките на общината – 65,3% (60,9% средно за СО), като заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 79,0% (75% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Лозенец работят в сферата на информационните и комуникационните технологии (17%), търговията (15%), професионалните дейности (13%) и преработващата промишленост (7%). В рамките на 4-5% са заетите в сферите на финансовите услуги, образованието, държавното управление, здравеопазването, административните и спомагателните дейности и строителството, а около 3% са заетите съответно в транспорта и туризма. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Лозенец са 431 души, като коефициентът на безработица в района е 1,6% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 34% от всички жители на Лозенец, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Далеч под половината пътуващи използват градския транспорт – 18% се придвижват с метро, 13% пътуват с автобус, а 7% пътуват с трамвай/тролей. Над 20% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 2,9% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 14% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

В район Лозенец има 3 317 жилищни сгради, от които 793 (24%) са на шест и повече етажа. В района се наблюдава сериозна строителна активност в последните две десетилетия и съответно много висок дял на новите сгради. Близо 32% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а 19% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в района е 41 433, от които цели 42% (17 250 жилища) са необитавани. За разлика от други райони, делът на жилищата, използващи за отопление топлинна енергия от централен източник, е сравнително нисък – 22% от жилищата. Отопляващите се чрез електрическа енергия жилища са 31%, а други 5% използват за отопление природен газ от централен източник. Точно 50% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 61% нямат външна изолация (56% средно за СО).

Жителите на район Триадица са 68,8 хил. души, което е 5,4% от населението на Столична община (2021 г.). Хората в трудоспособна възраст са 44,2 хил. души, или 64,3% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е сравнително висок – 15,8% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 19,9% (19,6% средно за СО).

Образователната структура на населението в район Триадица е много добра. Близо 36,8 хил. души имат висше образование, като това са 57,9% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 29,6% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 12,5% (15,9% средно за СО). Добрата образователна структура допринася за това районът да има висок коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече години – 65,0% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Триадица са 36,2 хил. души, което е 5,5% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години е висок – 62,5% (60,9% средно за СО), като заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 77,4% (75% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Триадица работят в сферата на търговията (16%), информационните и комуникационните технологии (15%), както и професионалните дейности (12%). В рамките на 5-7% са заетите в сферите на здравеопазването, преработващата промишленост, държавното управление, финансовите услуги, образованието, административните и спомагателните дейности, под 5% са заетите в сферите на строителство, туризма и транспорта.

По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Триадица са 594 души, като коефициентът на безработица в района е 1,8% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 30% от всички жители на Триадица, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Под половината пътуващи използват градския транспорт – 10% се придвижват с метро, 19% пътуват с автобус, а 12% пътуват с трамвай/тролей. Близо 22% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 3,3% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването над 12% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

В район Триадица има 2 900 жилищни сгради, като 952 (33%) са на шест и повече етажа. В района се наблюдава сериозна строителна активност в последните две десетилетия и съответно много висок дял на новите сгради. Над 37% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а 29% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в района е 46 559, от които 35% (16 467 жилища) са необитавани. Най-голям дял от жилищата в района се отопляват чрез централен източник на топлинна енергия (40%). Отопляващите се чрез електрическа енергия жилища са 23%, а други 4% използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 47% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 60% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Красна поляна живеят 53,3 хил. души, което е 4,2% от населението на Столична община (2021 г.). Жителите в трудоспособна възраст са 34,1 хил. души. Районът се отличава с висок дял на децата – делът на децата под 15-годишна възраст е 17,1% при 14,6% средно за Столична община. Делът на жителите в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 64% (65,8% средно за СО), а този на населението на 65 и повече е 18,9% (19,6% средно за СО).

Населението на район Красна поляна се отличава с нисък дял на висшистите и висок дял на хората с основно и по-ниско образование. Делът на населението на 7 и повече години с висше образование е 32,7% (43,6% средно за СО). Делът на жителите със средно образование е 38,1%, а делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 29,2% (15,9% средно за СО). По-лошата образователна структура води до по-ниска икономическа активност на жителите на района, като коефициентът на икономическа активност сред населението на 15 и повече години в Красна поляна е третият най-нисък в столицата – 58,5% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на Красна поляна са близо 24 хил. души, което е 3,6% от всички заети в столицата (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години е сред най-ниските в София – 54,3% (60,9% средно за СО), а в групата 15-64 г. заетостта е 66,8% при 75% средно за СО. Най-голям дял от заетите жители на района работят в сектора на търговията (16%). В рамките на 7-9% са заетите в сферите на административните и спомагателните дейности, строителството, информационните и комуникационните услуги, държавното управление, преработващата промишленост и професионалните дейности. Други 4-6% са заетите в сферите на образованието, здравеопазването, туризма, транспорта и финансовите услуги. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Младост са 518 души, като коефициентът на безработица в района е 1,9% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 24% от всички жители на Красна поляна, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Над половината пътуващи използват градския транспорт – 18% се придвижват с метро, 21% пътуват с автобус, а 17% пътуват с трамвай/тролей. Около 15% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,3% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 6% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Красна поляна е 4 381, като само 4% от тях (196) са на 6 и повече етажа. Делът на построените сгради до края на 1959 г. е 20%, а този на построените в периода 2000-2021 г. е 11% (19% средно за СО). Общият брой на жилищата е 27 473, от които 5 905 (21%) са необитавани. Около 40% от жилищата в район Красна поляна използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 33% се отопляват с електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Близо 5% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Общо 38% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 62% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Илинден живеят 30,3 хил. души, което е 2,4% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се характеризира със сравнително застаряващо население. Броят на хората в трудоспособна възраст е 19,3 хил. души, или 63,7% от жителите на района (65,8% средно за СО). Делът на децата е 13,6% (14,6% средно за СО) , а населението на 65 и повече години е 22,7% (19,6% средно за СО). Делът на населението на 65 и повече години в района е сред най-високите в столицата.

Образователната структура на населението на района отговаря на общия профил на Столична община. Около 12,2 хил. души имат висше образование, като делът на висшистите сред населението на 7 и повече години е 42,9% (43,6% средно за СО). Делът на населението със средно образование е 43,5% (40,5% средно за СО), а делът на населението с основно и по-ниско образование е 13,6% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е под средния за столицата – 61,4% при средно 63,7% за СО.

Работещите жители на район Илинден са 15,3 хил. души, което е 2,3% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 58,3% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 74,7%. Най-голям дял от заетите жители на район Илинден работят в сферата на търговията (18%) и информационните и комуникационните технологии (10%). В рамките на 7-8% са заетите в сферите на преработващата промишленост, държавното управление и професионалните дейности, а 5-6% са заетите в сферите на здравеопазването, административните и спомагателните дейности, образованието, транспорта, финансовите услуги, туризма и строителство. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Илинден са 226 души, като коефициентът на безработица в района е 1,3% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 27% от всички жители на Илинден, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Над половината пътуващи използват градския транспорт – 25% се придвижват с метро, 17% пътуват с автобус, а 11% пътуват с трамвай/тролей. Над 15% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,3% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването над 7% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Илинден е районът с най-нисък брой жилищни сгради в Столична община – 413 сгради, като от тях 168 (41%) са на шест и повече етажа. В района се наблюдава висок дял на старите сгради и сравнително малко ново строителство. Общо 34% от сградите в района са построени преди 1959 г., а едва 10% са построени в периода 2000-2021 г. Броят на жилищата в района е 15 787, от които само 2 217 (14%) са необитавани – най-ниският дял на необитаваните жилища в Столична община. Над половината (53%) от жилищата в район Илинден използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 31% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 32% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 53% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Надежда живеят 64,7 хил. души, което е 5,1% от населението на Столична община (2021 г.). В района се наблюдава по-висок дял на възрастното население. Хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 42,8 хил. души, или 66,2% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е сравнително нисък – 13,7% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 20,2% (19,6% средно за СО).

Надежда се характеризира със сравнително нисък дял на висшистите и висок дял на населението със средно образование. Близо 20,8 хил. души в района имат висше образование, като това са 34,3% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Над половината (50,6%) от жителите в същата възрастова група са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 15,1% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е сравнително нисък – 61,9% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Надежда са 32,8 хил. души, което е 4,9% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е сравнително нисък – 58,7% (60,9% средно за СО), като заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 72,9% (75% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Надежда работят в сферата на търговията (21%) и преработващата промишленост (11%). В рамките на 7-8% са заетите в сферите на държавното управление, информационните и комуникационните технологии и транспортът, а 4-6% са заети в сферите на професионалните дейности, административните и спомагателните дейности, туризма, здравеопазването, строителството, образованието и финансовите услуги. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Надежда са 667 души, като коефициентът на безработица в района е 1,9% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 29% от всички жители на Надежда, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Над половината пътуващи използват градския транспорт – 27% се придвижват с метро, 17% пътуват с автобус, а 10% пътуват с трамвай/тролей. Близо 14% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,1% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 6% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Надежда е 2 922, от които 362 (12%) са на шест и повече етажа. Районът се характеризира с нисък дял както на старите сгради, така и на новото строителство. Под 14% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а 16% са построени преди 1959 г. Броят на жилищата в района е 34 008, като от тях 6 575 (19%) са необитавани (30% средно за СО). Близо 44% от жилищата в района използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 31% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Малко под 3% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Общо 40% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 54% нямат външна изолация (56% средно за СО).

На територията на район Искър живеят 59,9 хил. души, което е 4,7% от населението на Столична община (2021 г.). Възрастовата структура на населението в района не се отличава значително от средните нива за София. Хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 39,9 хил. души, или 66,6% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 14,5% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 18,9% (19,6% средно за СО).

Искър се характеризира със сравнително нисък дял на висшистите и по-висок дял на населението със средно образование. Близо 21,9 хил. души в района имат висше образование, като това са 39,1% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Близо половината (45,6%) от жителите в същата възрастова група са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 15,3% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е сравнително висок – 65,8% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Искър са 32,2 хил. души, което е 4,9% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е сравнително висок – 62,8% (60,9% средно за СО), като заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 76,4% (75% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Искър работят в сферата на търговията (20%), преработващата промишленост (11%) и информационните и комуникационните технологии (9%). В рамките на 5-8% са заетите в сферите на транспорта, държавното управление, професионалните дейности, административните и спомагателните дейности, образованието и строителеството, а под 5% са заети в туризма, здравеопазването и финансовите услуги. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Искър са 497 души, като коефициентът на безработица в района е 1,4% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 34% от всички жители на Искър, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 15% се придвижват с метро, 26% пътуват с автобус, а 8% пътуват с трамвай/тролей. Близо 14% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,2% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 6% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Искър е 1 931, от които 311 (16%) са на шест и повече етажа. Районът се характеризира със сравнително нисък дял на новите сгради. Под 10% от сградите в Искър са построени в периода 2000-2021 г. (19% средно за СО), а близо 23% са построени до края на 1959 г. Общо в района има 30 170 жилища, като от тях 4 503 (15%) са необитавани. Това е вторият най-нисък дял на необитавините жилища в общината след район Илинден, като средното ниво за София е дял от 30% на необитаваните жилища. Близо половината (49%) от жилищата в район Искър използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 35% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Малко под 3% от жилищата се отопляват на дърва или пелети. Район Искър се отличава с най-ниския дял на жилищата без енергоспестяваща дограма (28% при средно 41% за СО) и втория най-нисък дял на жилищата без външна изолация (46% при средно 56% за СО).

На територията на район Младост живеят 104 хил. души, което е 8,2% от населението на Столична община (2021 г.). Това е вторият по население район на София, като отстъпва единствено на район Люлин. Населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) в район Младост е 68 хил. души (65,4%). Младост е районът с най-много деца (0-14 г.) в рамките на Столична община – децата са над 16 хил. (15,4%). Районът има по-висок дял на децата и по-нисък дял на населението на 65 и повече години от средните нива за Столична община.

Населението на район Младост има много добра образователна структура. Над 48,8 хил. души имат висше образование, като това са 50,6% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 36,0% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 13,4%. Добрата образователна структура води до висока икономическа активност на жителите на района, като коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години достига 66,4% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Младост е 56 202 души, което е 8,5% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 63,9% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 78,4%. Най-голям дял от заетите жители на район Младост работят в сферата на търговията (17%), информационните и комуникационните технологии (17%), професионалните дейности (9%) и преработващата промишленост (8%). В рамките на 6-7% са заетите в сферите на държавното управление, образованието и административните дейности, а 4-5% са заетите в сферите на транспорта, финансовия сектор, здравеопазването, строителството и туризма. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Младост са 805 души, като коефициентът на безработица в района е 1,4% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 32% от всички жители на Младост, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 23% се придвижват с метро, 20% пътуват с автобус, а 4% пътуват с трамвай/тролей. Около 16% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,4% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 11% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Младост е 2 507, като 515 (21%) от тях са на шест и повече етажа. В района се наблюдава сериозна строителна активност в последните две десетилетия и съответно висок дял на новите сгради. Близо 27% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а едва 9% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в район Младост е 55 280. Делът на необитаваните жилища е 18%, на фона на 30% средно за Столична община. Над половината (53%) от жилищата в район Младост използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 30% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 31% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 45% нямат външна изолация (56% средно за СО). И по двата показателя район Младост е сред най-добре представящите се райони в София.

Преброяването през 2021 г. отчита, че в район Студентски живеят 74,2 хил. души, което е 5,8% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се отличава с най-високия дял на хората в трудоспособна възраст и най-ниския дял на децата. Хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 54,5 хил. души, или 73,5% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 9,6% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 16,9% (19,6% средно за СО).

Студентски се характеризира със сравнително нисък дял на висшистите и по-висок дял на населението със средно образование. Над 26,1 хил. души в района имат висше образование, като това са 37,1% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Близо половината (44,8%) от жителите в същата възрастова група са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 18,1% (15,9% средно за СО). Образователната структура на населението в района безспорно е повлияна от големия брой на студентите.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е висок – 66,2% (63,7% средно за СО). Работещите жители на район Студентски са 43,1 хиляди, което е 6,5% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е сравнително висок – 64,3% (60,9% средно за СО), като заетостта във възрастовата група 15-64 г. достига 76,7% (75% средно за СО).

Най-голям дял от заетите жители на район Студентски работят в сферата на търговията (15%), информационните и комуникационните технологии (13%), преработващата промишленост (11%) и професионалните дейности и научните изследвания (8%). По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Студентски са 341 души, като коефициентът на безработица в района е 1,3% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 32% от всички жители на район Студентски, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Под половината пътуващи използват градския транспорт – 18% се придвижват с метро, 25% пътуват с автобус, а 3% пътуват с трамвай/тролей. Близо 17% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 12% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Район Студентски има третия най-нисък брой на жилищните сгради в столицата – 949, от които 369 (39%) са на шест и повече етажа. Районът се откроява с най-ниския дял на старите сгради и с най-високия дял на новите жилищни сгради. Над половината (53%) от сградите в район Студентски са построени в периода 2000-2021 г. (19% средно за СО), а едва 2% са построени до края на 1959 г. Броят на жилищата в района е 40 475, от които 15 390 (38%) са необитавани. Близо 43% от жилищата в Студентски използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а други 31% използват за отопление електрическа енергия. Около 2% са жилищата, които използват за отопление природен газ от централен източник. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е 45% (41% средно за СО), а делът на жилищата без външна изолация е 52% (56% средно за СО).

На територията на район Витоша живеят 76,8 хил. души, което е 6,0% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се отличава с висок дял на децата и нисък дял на най-възрастните. Хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 50,8 хил. души, или 66,1% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 17,4% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 16,5% (19,6% средно за СО).

Населението на район Витоша има добра образователна структура. Над 34,6 хил. души имат висше образование, като това са 49,2% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 35,1% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 15,7%. Добрата образователна структура води до много висока икономическа активност на жителите на района, като коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години достига 67,6% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Витоша е 41,2 хил. души, което е 6,2% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години е 65,0% (60,9% средно за СО), като само в район Лозенец стойността му е по-висока. Заетостта на населението от 15 до 64 г. достига 77,5%. Най-голям дял от заетите жители на район Витоша работят в сферата на търговията (18%), информационните и комуникационните технологии (13%), професионалните дейности (10%) и преработващата промишленост (8%). По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Витоша са 540 души, като коефициентът на безработица в района е 1,6% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 43% от всички жители на район Витоша, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Далеч под половината пътуващи използват градския транспорт – 8% се придвижват с метро, 18% пътуват с автобус, а 13% пътуват с трамвай/тролей. Около 13% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,9% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 12% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Витоша е вторият най-висок – 18 177 сгради, от които само 409 (2%) са на шест и повече етажа. Близо 33% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а едва 8% са построени до края на 1959 г. Район Витоша има най-високия брой на жилищата в София – 58 603, от които 30 066 (51%) са необитавани. Процентът на необитаваните жилища в района е сред най-високите в столицата. За разлика от други райони, делът на жилищата, отопляващи се чрез топлинна енергия от централен източник, е много нисък – малко под 4%. Около 27% от жилищата използват за отопление електрическа енергия, а 10% използват природен газ от централен източник. Над 7% от жилищата се отопляват на дърва или пелети, а около 1% използват за отопление въглища. Жилищата в района без енергоспестяваща дограма са 47% (41% средно за СО), а делът на жилищата без външна изолация е 52% (56% средно за СО).

Населението на район Овча купел е 57 хил. души, което е 4,5% от населението на Столична община (2021 г.). Районът се отличава с висок дял на населението в трудоспособна възраст и нисък дял на най-възрастните. Хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) са 38,4 хил. души, или 67,4% от населението (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 15,4% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 17,3% (19,6% средно за СО).

Район Овча купел има сравнително балансирана образователна структура на населението. Близо 23 хил. души имат висше образование, като това са 43,5% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 42,4% в същата възрастова група са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 14,1%. Добрата образователна структура води до висока икономическа активност на жителите на района, като коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години достига 66,6% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Овча купел е 30,7 хил. души, което е 4,6% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост сред населението на 15 и повече години е 63,6% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост на населението от 15 до 64 г. достига 75,9% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Овча купел работят в сферата на търговията (18%), информационните и комуникационните технологии (10%), преработващата промишленост (9%) и държавното управление (9%). По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Овча купел са 411 души, като коефициентът на безработица в района е 1,3% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 36% от всички жители на район Овча купел, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Близо половината пътуващи използват градския транспорт – 19% се придвижват с метро, 21% пътуват с автобус, а 7% пътуват с трамвай/тролей. Около 13% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1,7% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 8% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Жилищните сгради в района са 6 643, като от тях само 290 (4%) са на шест и повече етажа. Над 29% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а едва 8% са построени до края на 1959 г. Общият брой на жилищата в района е 34 489, като от тях 11 983 (35%) са необитавани. Делът на жилищата, отопляващи се чрез топлинна енергия от централен източник, е сравнително нисък – малко над 21%. Общо 32% от жилищата използват за отопление електрическа енергия, а 8% използват природен газ от централен източник. Близо 5% от жилищата се отопляват на дърва или пелети, а около 1% използват за отопление въглища. Жилищата в района без енергоспестяваща дограма са 42% (41% средно за СО), а делът на жилищата без външна изолация е 49% (56% средно за СО).

На територията на район Люлин живеят 106 хил. души, което е 8,3% от населението на Столична община (2021 г.). Люлин е районът с най-много население в трудоспособна възраст (15-64 г.) в рамките на Столична община – близо 70 хил. души, или 65,8% от населението на района. Децата (0-14 г.) в Люлин са близо 15 хил. (14,0%), а населението на 65 и повече години е над 21 хил. души (20,2%). Районът има по-нисък дял на децата и по-висок дял на населението на 65 и повече години от средните нива за Столична община.

Населението на район Люлин има по-нисък дял на висшистите от средните нива за столицата. Близо 34,6 хил. души в района имат висше образование, като това са 34,8% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Други 48,4% са със средно образование, а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 16,8%. Образователната структура предопределя по-ниската икономическа активност на жителите на района, като коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години достига 62,2% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Люлин е 53 157 души, което е 8,0% от всички заети в Столична община (2021 г.). Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в района е 58,3% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. достига 72,4%. Най-голям дял от заетите жители на район Люлин работят в сферата на търговията (20%) и преработващата промишленост (10%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на държавното управление, информационните и комуникационните технологии, транспорта, строителството, професионалните дейности и административните дейности. Други 4-5% са заетите в сферите на образованието, туризма, здравеопазването и финансовия сектор. По данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Люлин са 959 души, като коефициентът на безработица в района е 1,6% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 27% от всички жители на Люлин, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Над половината пътуващи използват градския транспорт – 29% се придвижват с метро, 18% пътуват с автобус, а 10% пътуват с трамвай/тролей. Около 14% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 0,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 6% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Люлин е 2 886, като 707 (24%) от тях са на шест и повече етажа. Близо 19% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а едва 11% са построени преди 1959 г. Общият брой на жилищата в район Люлин е 55 377. Делът на необитаваните жилища е 18%, на фона на 30% средно за Столична община. Около 36% от жилищата в район Люлин използват за отопление топлинна енергия от централен източник, а 41% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Общо 37% от жилищата в района нямат енергоспестяваща дограма (41% средно за СО), а 54% нямат външна изолация (56% средно за СО).

Населението на район Връбница е 44 хил. души, което е 3,5% от населението на Столична община (2021 г.). В района се наблюдава сравнително висок дял на населението в трудоспособна възраст. Общият брой на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 29,6 хил. души, или 67,2% от населението на района (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 14,3% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 18,5% (19,6% средно за СО).

Район Връбница се отличава с нисък дял на висшистите и висок дял на населението със средно образование. Близо 11,8 хил. души имат висше образование, като това са 28,6% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Хората със средно образование в същата възрастова група са 53,1% (40,5% средно за СО), а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 18,3% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е 62,6% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Връбница са 22,5 хил. души, което е 3,4% от всички заети в Столична община (2021 г.). Заетостта в района е сравнително ниска. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 59,7% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост на населението на 15-64 г. достига 72,4% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Връбница работят в сферата на търговията (20%) и преработващата промишленост (11%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на транспорта, държавното управление, строителството, административните и спомагателните дейности, информационните и комуникационните технологии. Около 5% са заетите в сферите на туризма, професионалните дейности, образованието и здравеопазването. По официални данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Връбница са 443 души, като коефициентът на безработица в района е 1,7% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че 32% от всички жители на Връбница, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Над половината пътуващи използват градския транспорт – 28% се придвижват с метро, 18% пътуват с автобус, а 7% пътуват с трамвай/тролей. Около 12% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 1% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 5% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в района е 4 595, от които едва 186 (4%) са на шест и повече етажа. Близо 17% от сградите в района са построени в периода 2000-2021 г., а 16% са построени до края на 1959 г. Броят на жилищата в район Връбница е 21 214, като от тях 4 564 (22%) са необитавани (30% средно за СО). Около 21% от жилищата се отопляват чрез топлинна енергия от централен източник, а близо 41% използват за отопление електрическа енергия. Минимален е процентът на жилища, които използват за отопление природен газ от централен източник. Близо 13% от жилищата се отопляват на дърва или пелети, а над 3% използват за отопление въглища. Жилищата в района без енергоспестяваща дограма са 36% (41% средно за СО), а делът на жилищата без външна изолация е 54% (56% средно за СО).

Населението на района е 28,8 хил. души, което представлява 2,3% от всички жители на Столична община (2021 г.). Районът се характеризира с висок дял на възрастните хора. Общият брой на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 19 хил. души, или 66,0% от населението на района (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 13,5% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 20,5% (19,6% средно за СО).

Район Нови Искър се отличава с нисък дял на висшистите и висок дял на населението със средно образование, както и на населението с основно и по-ниско образование. Близо 5,5 хил. души в района имат висше образование, като това са 20,1% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Хората със средно образование в същата възрастова група са 57,8% (40,5% средно за СО), а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 22,1% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е най-ниският в София – 56% (63,7% средно за СО).

Работещите жители на район Нови Искър са близо 13,4 хил. души, което е 2% от всички заети в Столична община (2021 г.). Заетостта в района е сред най-ниските в София. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 53,6% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост на населението на 15-64 г. достига 67,6% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Нови Искър работят в сферата на търговията (22%) и преработващата промишленост (16%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на транспорта, държавното управление и строителството. По официални данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Нови Искър са 239 души, като коефициентът на безработица в района е 1,7% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че цели 45% от всички жители на Нови Искър, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Това е един от най-високите дялове сред районите в София. Под 40% от пътуващите жители на Нови Искър използват градския транспорт – 5% се придвижват с метро, 32% пътуват с автобус, а 3% пътуват с трамвай/тролей. Около 12% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 0,6% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването едва 4% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Броят на жилищните сгради в район Нови Искър е 12 744, като едва 6 от тях са на шест и повече етажа. Около 16% от сградите са построени до края на 1959 г., а 11% са построени в периода 2000-2021 г. Общият брой на жилищата е 16 537, като от тях 6 150 (37%) са необитавани. За разлика от повечето райони на столицата, минимален процент от жилищата в Нови Искър се отопляват чрез топлинна енергия от централен източник. Около 26% от жилищата използват за отопление електрическа енергия. Общо 39% се отопляват на дърва или пелети (24% на дърва и 15% на пелети), като това е най-високият процент в София. Над 1 500 жилища (10%) използват за отопление въглища. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е 44% (41% средно за СО), а този на жилищата без външна изолация е вторият най-висок в София – 67% (56% средно за СО).

На територията на район Кремиковци живеят 22,5 хил. души, което е 1,8% от населението на Столична община (2021 г.). Единствено район Банкя има по-малко на брой жители от другите райони на София. Демографската структура на населението на Кремиковци е сравнително добра. Общият брой на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 14,9 хил. души, или 66,2% от населението на района (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 15,3% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 18,5% (19,6% средно за СО).

Район Кремиковци се характеризира с нисък дял на висшистите и висок дял на населението със средно, както и с основно и по-ниско образование. Общо 3,1 хил. души имат висше образование, като това са 14,8% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Хората със средно образование в същата възрастова група са 58,5% (40,5% средно за СО), а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 26,6% (15,9% средно за СО). По-ниският дял на висшистите води до по-ниска икономическа активност в района. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е най-ниският в София – 57,9% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Кремиковци е 10,4 хил. души, което е 1,6% от всички заети в Столична община (2021 г.). Заетостта в района е сравнително ниска. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 54,7% (60,9% средно за СО), а заетостта на населението на 15-64 г. достига 67,3% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Кремиковци работят в сферата търговията (22%), преработващата промишленост (14%), транспорта (10%) и строителството (7%). По официални данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Кремиковци са 163 души, като коефициентът на безработица в района е 1,5% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че цели 45% от всички жители на Кремиковци, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Това е един от най-високите дялове сред районите в София. Под 40% от пътуващите жители на Кремиковци използват градския транспорт – 3% се придвижват с метро, 30% пътуват с автобус, а 5% пътуват с трамвай/тролей. Около 15% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 0,9% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването едва 3% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

В район Кремиковци има 6 503 жилищни сгради, от които едва 31 са на шест и повече етажа. Близо 28% от сградите са построени до края на 1959 г., а 9% са построени в периода 2000-2021 г. Броят на жилищата в района е 10 818, като от тях 2 889 (27%) са необитавани (30% средно за СО). За разлика от повечето райони на столицата, минимален процент от жилищата в Кремиковци се отопляват чрез топлинна енергия от централен източник. Най-голям дял от жилищата в района използват за отопление електрическа енергия (38%). Общо 35% се отопляват на дърва или пелети (23% на дърва и 11% на пелети). Близо 5% използват за отопление въглища. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е 48% (41% средно за СО), а този на жилищата без външна изолация е най-висок в София – 69% (56% средно за СО).

На територията на район Панчарево живеят 30,3 хил. души, което е 2,4% от населението на Столична община (2021 г.). Възрастовата структура на населението в района отговаря на профила на столицата. Общият брой на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е над 19,6 хил. души, или 64,9% от населението на района (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 15,3% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 19,8% (19,6% средно за СО).

Район Панчарево се отличава с нисък дял на висшистите и висок дял на населението със средно образование. Над 8,1 хил. души имат висше образование, като това са 28,8% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Хората със средно образование в същата възрастова група са 51,2% (40,5% средно за СО), а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 20% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е сравнително нисък – 60,5% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Панчарево е 14,9 хил. души, което е 2,2% от всички заети в Столична община (2021 г.). Заетостта в района е сравнително ниска. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 58,0% (60,9% средно за СО), а заетостта на населението на 15-64 г. достига 72,0% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Панчарево работят в сферата на търговията (20%), преработващата промишленост (11%) и транспорта (9%). В рамките на 7-8% са заетите в сферите на информационните и комуникационните технологии, държавното управление и професионалните дейности, а 5-6% са заетите в строителството, образованието, административните и спомагателните дейности. По официални данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Панчарево са 187 души, като коефициентът на безработица в района е 1,3% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че цели 51% от всички жители на Панчарево, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Това е един от най-високите дялове сред районите в София. Около 1/3 от пътуващите жители на Панчарево използват градския транспорт – 3% се придвижват с метро, 30% пътуват с автобус, а под 1% пътуват с трамвай/тролей. Около 13% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 0,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 7% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Панчарево е районът с най-много жилищни сгради в София – 19 337, като нито една от тях не е на шест и повече етажа. Около 8% от сградите са построени до края на 1959 г., а 17% са построени в периода 2000-2021 г. Жилищата в района са общо 23 594, от които 13 640 (58%) са необитавани. Това е най-високият дял на необитаваните жилища в София. За разлика от повечето райони на столицата, минимален процент от жилищата в Панчарево се отопляват чрез топлинна енергия от централен източник. Малко над 2% от жилищата използват за отопление природен газ от централен източник, а 18% от жилищата използват за отопление електрическа енергия. Общо 26% се отопляват на дърва или пелети (15% на дърва и 11% на пелети). Над 950 жилища (над 4%) използват за отопление въглища. Район Панчарево има най-висок дял на жилищата без енергоспестяваща дограма и без външна изолация. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е 57% (41% средно за СО), а този на жилищата без външна изолация е 69% (56% средно за СО).

Населението на района е 12,8 хил. души, което представлява 1% от всички жители на Столична община (2021 г.). В района се наблюдава сравнително висок дял на възрастните хора. Общият брой на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е 8,1 хил. души, или 63,7% от населението на района (65,8% средно за СО). Делът на децата (0-14 г.) е 14,2% (14,6% средно за СО), а делът на населението на 65 и повече години е 22,2% (19,6% средно за СО).

Район Банкя се характеризира със сравнително висок дял на населението със средно образование. Близо 4,8 хил. души в района имат висше образование, като това са 37,5% от населението на възраст 7 и повече години (43,6% средно за СО). Хората със средно образование в същата възрастова група са 46,7% (40,5% средно за СО), а делът на населението на 7 и повече години с основно или по-ниско образование е 15,8% (15,9% средно за СО). Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече години е сравнително нисък – 60,9% (63,7% средно за СО).

Броят на работещите жители на район Банкя е 6,7 хил. души, което е 0,9% от всички заети в Столична община (2021 г.). Заетостта в района е сравнително ниска. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години е 57,4% (60,9% средно за СО), а коефициентът на заетост на населението на 15-64 г. достига 72,8% (75,0% средно за СО). Най-голям дял от заетите жители на район Банкя работят в сферата на търговията (17%) и преработващата промишленост (11%). В рамките на 6-8% са заетите в сферите на държавното управление, професионалните дейности, здравеопазването, информационните и комуникационните технологии и строителството, а около 5% са заетите в сферите на туризма, транспорта, образованието и административните и спомагателните дейности. По официални данни на Агенцията по заетостта към края на 2022 г. регистрираните безработни в бюрата по труда в район Банкя са 77 души, като коефициентът на безработица в района е 1,3% (1,6% средно за СО).

Данните от преброяването показват, че цели 51% от всички жители на Банкя, които пътуват до работното си място или учебното заведение, се придвижват с лек автомобил. Това е един от най-високите дялове сред районите в София. Около 1/3 от пътуващите жители на Банкя използват градския транспорт – 5% се придвижват с метро, 29% пътуват с автобус, а 1% пътуват с трамвай/тролей. Около 10% се придвижват до работното си място или учебното заведение пеша, а 0,8% използват велосипед/тротинетка. Към момента на преброяването около 9% е делът на хората, които работят или учат предимно от вкъщи.

Общо жилищните сгради в Банкя са 6 774, като само една от тях е на шест и повече етажа. Около 7% от сградите са построени до края на 1959 г., а 13% са построени в периода 2000-2021 г. Жилищата в района са общо 9 049, като от тях 4 574 (51%) са необитавани. Това е един от най-високите дялове на необитаваните жилища в София. За разлика от повечето райони на столицата, минимален процент от жилищата в Банкя се отопляват чрез топлинна енергия от централен източник. Близо 8% от жилищата използват за отопление природен газ от централен източник, а 23% от жилищата използват за отопление електрическа енергия. Общо над 19% се отопляват на дърва или пелети (10% на дърва и 9% на пелети). Над 200 жилища (близо 3%) използват за отопление въглища. Делът на жилищата без енергоспестяваща дограма е 41% (41% средно за СО), а този на жилищата без външна изолация е 48% (56% средно за СО).