Трайчо Трайков в “Честно казано с Люба Кулезич” по Евроком
През последните години на управлението се направи твърде малко по отношение на придобиването от Общината чрез отчуждителни процедури или по друг начин на терени, които са за общи комунални дейности – паркове, зелени площи. За мен това е най-голямата болка, защото то едновременно изисква и голям финансов ресурс и внимателно планиране. Не става от днес за утре. Изпуснаха се и законови срокове. Сега трябва да стане по трудния начин – все някога, ще струва по-скъпо и ще бъде по-бавно.
При управлението на процесите има специалисти, които хващат и ги преподреждат така че от един човек да зависят по-малко неща, но в по-пълна степен. Например виждаме, че шахта на тротоара е в лошо състояние и трябва да се ремонтира или ни сигнализира някой. Вместо да проверим за 3 секунди в централизиран регистър на кое дружество е тази шахта, защото те не са общински, а на експлоатационните дружества и по съответната система, служител веднага да вкара ремонта в графика на монтьора, който да го смени на следващия ден, ние започваме да пишем писма – до Виваком, Топлофикация, Софийска вода, Енергото на кой е тази шахта. Ако някой си признае – казваме, че трябва да се оправи. За мен София е за Гинес по брой шахти, които може да види невъоръженото око.
Аз съм привърженик на децентрализацията. Според мен този модел ще работи по-добре. Тогава ще може да има истински критерий за работата, която върши всеки кмет. Като се видят два квартала как се управляват с еднакви ресурси или как се управляват ресурсите, които имат, вече нещата стават доста по-конкретни.
Например половината сигнали, които получаваме са за чистотата. Това обаче е договор от 260 милиона, който се сключва от голямата Община с голямата фирма и освен това го контролира големият Столичен Инспекторат на голямата Столична община. Тоест аз освен да се помоля на инспекторите и те да проявят разбиране, което те обикновено проявяват когато аз ги помоля, но всичко е много посредствено. Пак се опира до личната воля на човек, до това доколко искаш да се помолиш да натиснеш, да викаш ако трябва.
Докато паметникът на съветската армия стои там ще продължи да предизвиква и да разделя хората. Тук дори не е важно какво е моето конкретно отношение към това, което символизира този монумент, а моето отношение е ясно и не е необходимо да казвам, че това е паметник на една лъжа, на един терор. За такива въпроси като съветската армия, просто става дума за страх, защото този паметник си има посолство и хората по някакъв начин може би се страхуват. Мавзолеят вижте като си нямаше посолство, как го гръмнаха за нула време, въпреки че той не беше приоритетното нещо според мен.
Всичко е поправимо, но всяко нещо си има цена като финанси, време и качество на живот. Имахме едно събитие с един известен холандски урбанист, който даде пример с Китай. Той емпирично е измерил, че когато общината инвестира в чистота на въздуха например, там където въздухът е с 10 % по-чист, имотите са с 6 % по-скъпи. Такава зависимост е установил. Когато нещо може да се измери, то може да се подобри. Може да се набележат стъпки, с които да промениш числовото измерение на този показател.
