Веселин Калановски пред “24 часа”
Обвиняват ни, че премахването на МОЧА подменя историята. Монументът не е история, а символ за историческо събитие с пропаганден характер. Да се пропагандира тоталитарна власт не е никак добре – не и в принципите, които изповядваме като демократична държава. Мястото на този монумент не е там. Има си Музей на социалистическото изкуство, където е редно да отиде.
Ако до 21-и нямаме избран председател на СОС и сформирани комисии, София може да изгуби между 240 и 250 милиона лева. Не знам кой може да поеме политическата вина за всичко това. Опитват се да я вменят на нашата коалиция – че е наше задължението да сформираме управление, защото сме най-голямата група. Ние не сме магьосници, не можем да си изпишем необходимата бройка от още осем човека. Право на най-голямата група е да сформира мнозинство, но ако всички останали отказват, как да го направи? Алогично е това обвинение към тях.
Увеличението на фонд “Работна заплата” е абсолютно наложително за всички творци в България. Нивото на заплатите е много по-ниско от средната заплата в държавата, дори бих казал, че колегите ми в голямата си част мизерстват, трудно връзват двата края. Ако се насочат натам средствата, е добре. Когато говоря за култура, нямам предвид само моите колеги актьори, положението е трагично и по отношение на библиотечните и музейните работници, музикантите. Ако един актьор посвещава целия си живот на сцената и има предварителна подготовка преди института, то при музикантите вложеният труд за обучение е в пъти повече. Те започват от най-ранна детска възраст с инструмента, ноти, солфежи, отдават младостта си на образование, за да постигнат професионализъм. А държавата се отнася с тях като че ли са доведени деца, като с ненужни. Отношението към творците, независимо от кой бранш са, е цялостно отношение към културата на България.
